Българско Актюерско Дружество организира и проведе на 8.11.2024 г. Пенсионен форум по въпроси, свързани с пенсионното осигуряване
Във финансовия сектор има една професия, която би следвало да играе ролята на обществен финансов защитник. Това е професията на актюера – една от най-малобройните и редки професии у нас. Актюерите са финансови математици, които се грижат за стабилността и баланса в застрахователния и осигурителния сектор. От работата на актюерите зависи защитата на потребителите на финансови продукти, както и обезпечаването на надеждна оценка на капиталовите изисквания за компаниите.
През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на
обществено доверие, което ѝ се гласува и съответно осъзнава отговорността да изпълни своя дълг към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Управителният Съвет на Българско Актюерско Дружество (БАД) организира еднодневен форум, посветен на въпроси, касаещи пенсионната система в България. На конференцията присъстваха повече от 90 експерти в сферата на пенсионното осигуряване – актюери, финансови анализатори, представители на академичната общност, НОИ, КФН и пенсионните фондове. Събитието беше открито от Председателя на БАД, г-жа Татяна Битунска с благодарност за проявения интерес към форума, но и с акцент върху отговорността, която имат актюерите да помогнат сложната финансова материя да бъде представена по разбираем за средностатистическия българин начин. Организаторите от БАД считат, че експертите и представителите на пенсионната индустрия в България трябва
да работят по целенасочено за предоставяне на пълна и достатъчна информация, така че гражданите да могат да вземат осъзнато решение при своето пенсиониране. Експертите от БАД подчертаха нееднократно, че демографските тенденции са обективна реалност и ние трябва да усъвършенстваме пенсионния модел, отчитайки всички свързани с него елементи.
Приветствени слова към членовете на БАД и участниците във Форума поднесоха Подуправителят на НОИ, г-жа Весела Караиванова и Председателят на ИСС на РБългария, г-жа Зорница Русинова. Заместник председателят на КФН, г-жа Диана Йорданова изрази
своето задоволство от програмата на Форума и професионалното ниво на представената информация.
Участниците във Форума разискваха въпросите как и защо беше създаден три-стълбовият пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години и какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на
поставените цели.
По естествени причини програмата на конференцията започна с най-фундаменталната тема – демографията. Присъстващите проследиха развитието на населението на България от първото преброяване през 1880 г. до днес. За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората извън пазара на труда. За съжаление демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Актюерите подчертаха, че спадането на коефициента на раждаемост е световен феномен. За последните 60 години раждаемостта в световен мащаб е намаляла наполовина. По-
тревожният факт обаче е, че в много страни (включително и в България) продължителният период на ниска раждаемост (под 2.1 деца на жена във фертилна възраст) води до намаляващо население и до невъзможност да се обърне тенденцията без външни фактори
като миграцията. В своята презентация Татяна Битунска подчерта, че демографските тенденции в последните 30-35 години са довели до съвсем различна структура на населението и ако в началото на 2000 г. 10 работещи са издържали 4 пенсионера, то в края на 2023 г. вече издържат 6. Още по-тревожен е фактът, че делът на подрастващото
население (0-19г.) е намалял драстично от над 28% през 1985 г. на по-малко от 19% през 2023 г. Тези факти поставят Бисмарковия социално-осигурителен модел пред невъзможност да постига поставените цели само с механизмите на разходо-покривната система.
Участниците във Форума разгледаха необходимостта от въвеждане на втори и трети стълб на пенсионното осигуряване, за да може да се осигури в дългосрочен план желаното заместване на дохода след пенсиониране. Експертите от НОИ представиха основните
показатели от Актюерския доклад за 2024 г. както и дългосрочна прогноза до 2070 г. за развитието на ДОО. В доклада е представен нарастващия дефицит в ДОО и необходимостта от последователна и предвидима политика по отношение на промените, свързани с доходите на работещите. Пенка Танева, директор „Анализи, планиране и прогнозиране“ в НОИ подчерта, че „Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота ще доведат до намаляване на броя на хората, които правят вноски в системата и увеличаване на тези, които черпят права от нея. Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължава да нараства, като близо 50% от общите разходи на ДОО ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет.”
Експертите от КФН и БАДДПО представиха своите наблюдения за постигнатите резултати и анализ на най-съществените предизвикателства пред втория и третия стълб на пенсионната система. Според експертите основните предизвикателства пред частните пенсионни фондове са управлението на риска дълголетие и осигуряването на по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на лицата в края на осигурителния период. По-високите натрупвания в индивидуалните сметки на осигурените лица зависят от размера на
месечните вноски, удържаните такси, продължителността на осигуряване и инвестиционния доход. Във връзка с последното бе подчертано, че единния режим на инвестиране на средства не отразява жизнения цикъл на лицата и би следвало в зависимост
от хоризонта до пенсия, осигурените лицата да бъдат осигурявани в различен инвестиционен профил. Експерти от БАДДПО представиха за обсъждане пред актюерите свой модел за алтернативни инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на осигурените лица.
В края на деня пък Николай Тодоров (бивш председател на БАД ) провокира присъстващите и се опита да ги постави в обувките на потребителя. Подчертано беше, че актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата, само ако продуктът от нея е разбираем за гражданите.
За повече информация, може да посетите сайта на БАД actuarybg.org/ или да се свържете с организаторите на конференцията на office@actuarybg.org или tatiana.bitunska@gmail.com
Управителен съвет,
Българско Актюерско Дружество