ДОКЛАД НА АКТЮЕРСКАТА ФУНКЦИЯ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/138/EC
Раздел 1. Основен
1.1. Цели
1.1.1. Този СТАНДАРТ ЗА АКТЮЕРСКА ПРАКТИКА 2 (САП 2) осигурява ръководство за актюерите при изготвяне Доклад на Актюерската функция (AFR) във връзка с изпълнение от страна на предприятието на задълженията му според Член 48 (1) от Директива 2009/138/EC (Директивата за платежоспособност), както и според Параграф 8 от Член 272 на Делегиран регламент (EU) 2015/35.
1.1.2. Предназначението на САП 2 е да осигури на Целевите потребители на AFR да разчитат на висока достоверност на доклада, неговата значимост, прозрачност на допусканията, завършеност и яснота, включително да обменят информация при възникнали неясноти във връзка с резултатите упоменати в доклада. В частност, САП 2 изпълнява гореспоменатите си функции, като се уверява че: – AFR включва необходимата информация, която да позволи на Целевите потребители да отсъдят значимостта на съдържанието на AFR; – AFR включва необходимата информация, която да позволи на Целевите потребители да установят последиците от съдържанието на AFR; – Информацията е представена по ясен и достъпен начин.
1.1.3. Този стандарт ще допринесе за установяването на единни, ефикасни и ефективни практики в сферата на Актюерската функция (AF) сред предприятията, действащи на територията на Република България, що се отнася до изготвянето на AFR. Това ще засили и допринесе към балансираното и постоянно приложение на законодателството на ЕС.
1.2. Обхват
1.2.1. Настоящият САП се отнася до Актюери, извършващи Актюерски услуги при изготвянето на AFR, във връзка със задълженията на предприятието според Член 48 (1) от Директива 2009/138/EC (Директивата за платежоспособност), както и според Параграф 8 от Член 272 на Делегиран регламент (EU) 2015/35.
1.2.2. САП 2 предполага Актюерите да спазват задълженията си и според САП 1, а също така и да съобразяват дейността си с другите действащи стандарти и регулации на Българско актюерско дружество.
1.3. Основни принципи
Този САП 2 се базира на четири принципа, които следва да бъдат взимани под внимание при всяка оценка за спазване на задълженията според настоящия стандарт.
1.3.1. Принцип 1: Актюерските услуги, свързани с AFR, трябва да бъдат извършвани с постоянно съблюдаване на задълженията според регулациите и указанията на прилагане на режима Платежоспособност 2.
1.3.2. Принцип 2: Актюерските услуги, свързани с AFR, следва да бъдат извършвани по начин, съответстващ на естеството, обхвата и сложността на присъщите за предприятието рискове. (Принцип на пропорционалност)
1.3.3. Принцип 3: Актюерските услуги, свързани с AFR, следва да бъдат в съответствие с професионалния код на поведение, който професията предполага, както и с всички приложими общи актюерски стандарти.
1.3.4. Принцип 4: AFR следва да бъде изготвен според нуждите на Целевите потребители, в
частност административното, управленско или надзорно тяло (AMSB).
1.4. Материалност (Значимост)
В случай на неспазване на принципите представени според този стандарт, за нарушение ще се считат само действия, довели до материални (значителни) последствия. Съдържанието на настоящия стандарт следва да бъде разглеждано в този контекст, дори когато терминът „материален“ не е изрично употребен или ако е използвана думата „трябва“.
1.5. Език
1.5.1. Част от езика, употребяван във всеки САП, предполага специфична интерпретация в контекста на дадено актюерско решение. В частност следните глаголи да се разбира, че предават посочените действия или реакции: – „трябва“ означава задължителни действия, чието неспазване би означавало нарушение на настоящия САП. – „следва“ описва действия, които Актюерът се очаква да спазва при нормални обстоятелства, освен ако те биха били неуместни или биха могли да подведат Целевите потребители на Актюерските услуги. Ако указаното действие не бъде спазено, то следва това да бъде упоменато от Актюера, включително и причините за това. – “уместно” означава, че упоменатото действие не е задължително, нито препоръчително, но при определени условия е подходящо решение сред други алтернативи.
1.5.2. Настоящият документ използва различни изрази и термини, чието значение е
дефинирано в Раздел 2.
1.6. Препратки
1.6.1. В случаите, когато настоящият стандарт прави препратки към съдържанието на други документи, те се отнасят до съответния документ, тъй като са ефективни към датата на приемане, указана на началната страница на настоящия САП. Препратките към други документи могат да бъдат поправяни, преработвани, отменяни или заменяни след датата на приемане. В подобни случаи Актюерът следва да обмисли до каква степен модификацията е приложима и уместна спрямо ръководството на настоящия САП.
1.7. Дата на влизане в сила
1.7.1. Този стандарт се отнася до Актюерски услуги свързани с Доклад на актюерската
функция, изготвен след 01 юли 2018г.
Раздел 2. Дефиниции
Долу-изброените термини са дефинирани за употреба в настоящия САП.
2.1. Актюерска функция (AF) – Административна способност да се предприемат определените управленски отговорности, описани в Член 48 от Директива 2009/138/EC (Директивата за платежоспособност).
2.2. Доклад на актюерската функция (AFR) – Докладът от Актюерската функция до AMSB в съответствие с Член 48 от Директива 2009/138/EC (Директивата за платежоспособност) и прилежащите регулации, стандарти и наставления. AFR може да се състои от многобройни компоненти, които могат да бъдат изготвени на различни дати.
2.3. Актюер – Член на Българско актюерско дружество.
2.4. Актюерски услуги – Услуги, базирани на актюерска преценка, осигурявани на Целевите потребители и потенциално включващи предоставяне на съвети, препоръки, констатации или мнения.
2.5. AF – Актюерска функция.
2.6. AFR – Доклад на актюерската функция.
2.7. AMSB – Административно, управленско или надзорно тяло.
2.8. Конфликт на интереси – Възниква при лица или организации, обвързани с множество интереси, някои от които могат да създадат предпоставка за користни мотиви за действие у другата страна или да доведат до резултати, които не са или не се възприемат да са обективни и безпристрастни.
2.9. Данни – Данните включват всички видове количествена и качествена информация
2.10. Целеви потребител – Всяко юридическо или физическо лице (обикновено включващо собственика), за ползване от когото Актюерът изготвя доклада посредством предоставянето на Актюерски услуги.
2.11. Материално – За материални (съществени) се считат въпроси, които могат, индивидуално или колективно, да повлияят на решенията, които да бъдат взети от Целевите потребители въз основа на предоставената съответна информация. Оценката за материалност е въпрос на рационална преценка, която предполага да бъдат взети под внимание Целевите потребители и контекста на извършване и отчитане на дейността (материалност/същественост по подобие).
2.12. Модел – Опростен модел на някои аспекти от света. Даден модел се дефинира според спецификацията, описваща въпросите, които следва да бъдат представени, а също и връзките между тях. Подобни връзки биват изобразени чрез набор от математически формули и алгоритми и реализирани в подходяща форма, за да се създаде набор изходящи резултати от входящи такива, под формата на данни и предположения, обикновено включващи преценка на Актюера.
2.13. Професионална преценка – Преценката на Актюера, изградена въз основа на професионална
подготовка и опит.
2.14. Директива за платежоспособност – Директива 2009/138/EC.
2.15. SPV – Схема със специална цел (Special Purpose Vehicle) означава всяко предприятие, различно от съществуващото застрахователно и презастрахователно предприятие, което поема рискове от застрахователни и презастрахователни предприятия и което напълно гарантира претенциите чрез емисия на дълг или друг механизъм за финансиране, при който правата за изплащане на дълга, които имат кредиторите или лицата, осигуряващи финансиращия механизъм, са подчинени на презастрахователните задължения на това предприятие.
2.16. Технически Резерви – Представляват техническите резерви на едно предприятие, изчислени
според принципите за оценяване на Директивата за платежоспособност (Членове 75 до 86).
2.17. Предприятие – Застрахователно или презастрахователно дружество, което се ползва с разрешение да извършва застрахователна или презастрахователна дейност в съответствие с Член 14 на Директивата за платежоспособност.
2.18. Подписвачество (Оценка на застрахователния риск) – Процесът на дефиниране, определяне и оценка на застрахователните или презастрахователните рискове, включително приемането или отхвърлянето на застрахователни или презастрахователни задължения.
Раздел 3. Подходящи практики
3.1. Общи Принципи
ДОКЛАД НА АКТЮЕРСКА ФУНКЦИЯ и неговите ОСНОВНИ СЪСТАВНИ ЧАСТИ
3.1.1. Актюерската функция (AF) трябва да изготви писмен доклад (Доклад на актюерската функция (AFR)), който да бъде представен пред административното, управленско или надзорно тяло (AMSB) поне веднъж годишно. Актюерът следва да вземе под внимание, че Целевия потребител е в качеството на AMSB, но може също да представлява и други функции на предприятието или на всяко свързано дружество или съответните надзорни органи.
3.1.2. AFR следва да спазва уместни според ситуацията форма, структура, стил, ниво на детайлност и съдържание, като взема под внимание Целевите потребители. Подобни действия биха могли да доведат до това един AFR да се състои от множество компонентни (второстепенни) доклади със специфично съдържание, които да могат да бъдат представяни пред AMSB поотделно и на различни етапи от процеса.
3.1.3. AFR следва:
(a) Да упомене кои актюерски стандарти са приложими спрямо извършената работа, включително и дали тя е в съответствие с тези стандарти; (b) Да упомене кои актюерски стандарти са приложими спрямо настоящия AFR и до каква степен AFR е в съответствие с тях; (c) Да даде детайлен отчет за всякакви материални отклонения от актюерските стандарти, упоменати в точки (a) и (b).
АКТЮЕРСКАТА ФУНКЦИЯ (AF)
3.1.4. AFR трябва да опише в основни линии всички основни дейности, извършени от AF,
както и съответните резултати.
3.1.5. AFR следва да представи информация относно възникнали конфликти на интереси и да опише как те са били овладени, включително всякакви потенциално възможни
конфликти на интереси между самостоятелното предприятие и всяка група, към която то принадлежи.
3.1.6. AF следва да оповести всяка материална връзка с чужд труд (данни или дейност) и
следва да обоснове надеждността да използваните данни.
3.1.7. AFR трябва да посочи лицата, отговорни за изготвянето на AFR, и ако е приложимо –
лицето, поемащо главна отговорност за крайния резултат.
3.1.8. AFR може да предостави информация, за да обоснове знанията и опита на всеки от работилите за изготвянето на AFR, и ако е приложимо – на лицето, на което е делегирана отговорността по отношение на крайния резултат от AFR, като уместни за изпълнението на съответните им задължения.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА НА АКТЮЕРСКАТА ФУНКЦИЯ (AFR)
3.1.9. AFR трябва да определи всеки възможен недостатък, както и да даде препоръка как той следва да бъдат преодолян по отношение на неговите материалност и пропорционалност.
3.1.10. AFR следва да включва обстойна информация и анализ на всеки покрит аспект, с цел
да могат да бъдат преценени от страна на AMSB неговите последици.
3.1.11. AFR следва да обобщи ключовите данни, използвани при формулировката на изразените мнения и следва да обърне внимание на материалните сфери на несигурност и техните първоизточници, както и на материалните професионални преценки, направени при оценката на AF.
ОБРАТНА ВРЪЗКА ПО ДОКЛАДА НА АКТЮЕРСКАТА ФУНКЦИЯ (AFR)
3.1.12. AF следва да обсъди заключенията и препоръките си с ръководството при финализиране на AFR. След предаване на AFR до AMSB, AF следва да потърси обратна връзка от AMSB спрямо съдържанието на доклада и следва да я вземе предвид при изготвяне на бъдещи доклади.
3.1.13. Подробности относно спазването на препоръките по AFR и до каква степен са
приложени, следва да бъде обобщено в следващия AFR.
3.2. Технически Резерви
3.2.1. Заключения по отношение уместността и надеждността на Техническите Резерви
3.2.1.1. AFR трябва ясно да посочва заключенията на AF по отношение оценката за уместност и надеждност на Техническите резерви. Заключенията следва да включват всички опасения на AF в тази връзка, както и да определят евентуалните материални липси или недостатъци, с препоръка за подобрение. 3.2.1.2. AFR следва да включва резултатите от оценка дали Техническите резерви са изчислени в съответствие с Членове 75 до 86 от Директивата за платежоспособност и да даде съвет дали са необходими промени с цел да се постигне по-пълно съответствие. 3.2.1.3. AFR трябва ясно да посочва източниците и степента на несигурност, оценени от AF по отношение на оценките, направени при изчисляването на Техническите резерви. AFR следва да поясни потенциалните източници на несигурност и където е уместно, да илюстрира подобни несигурности чрез хипотетични примери.
3.2.2. Важна информация за Техническите резерви
3.2.2.1. AF следва да се увери, че факторите с материално влияние по отношение на Техническите резерви, включително евентуалните причинители и използваните предположения, са разяснени в AFR. 3.2.2.2. В частност AFR следва да обърне внимание на всякакви материални оценки,
извършени в процеса на изчисление на Техническите резерви.
3.2.3. Оповестяване на отварящи и затварящи Техническите резерви
3.2.3.1. AFR следва да оповести отварящите и затварящите Технически резерви, разделени според възможностите, на най-добра оценка и рисков марж. Следва да бъде предоставен коментар относно въздействието на изменението на Техническите резерви върху основните елементи на Собствените средства
3.2.4. Координация на процеса
3.2.4.1. AFR следва да включва широкообхватен преглед на цялостния процес,
приложен по отношение изчисляването на Техническите резерви.
3.2.5. Достатъчност и качество на данните
3.2.5.1. AFR трябва да включва преглед на контролите по отношение на използваните данни при изчислението на Техническите резерви, както и обосновка от AF за уместността, точността, надеждността и пълнотата на използваните данни. 3.2.5.2. AFR трябва да идентифицира всякакви материални колебания или ограничения в данните и да опише подхода, възприет към тях, в контекста на изчисляването на Техническите резерви. Ограниченията може да включват, но не само това, тяхната пригодност за целта, последователност във времето, навременност, системите за информационни технологии, наличност на исторически данни или на данни за отделните полици. 3.2.5.3. AFR следва да представи преглед на бизнеса покрит от Техническите резерви, разпределението на данните в хомогенни рискови групи и според какви критерии подобно разпределение е оценено като уместно, като се вземат под внимание основните рискове, поемани от предприятието. 3.2.5.4. AFR следва да вземе под внимание съответната информация, налична на финансовите пазари и общодостъпните данни по отношение на застрахователните рискове и да обоснове как те присъстват в оценката на Техническите резерви.
3.2.6. Методи и Модели
3.2.6.1. AFR трябва да представи преглед доколко уместността на използваните при изчислението на Техническите резерви методи и модели е оценена съобразно с основните рискови фактори, бизнес дейността на предприятието и спрямо начина на управление на бизнеса. 3.2.6.2. AFR следва да обърне внимание на случаите, когато необичайни или нестандартни методи, извън стандартните за пазара, биват използвани при изчислението на Техническите резерви, включително и да обоснове употребата на съответния метод. 3.2.6.3. AFR следва да включва, където е уместно, преглед на използваните методи при изчислението на Техническите резерви по отношение на договори, при които непълнотата на данните е възпрепятствала употребата на надежден актюерски метод, и по-конкретно в случаите, описани в Член 82 на Директивата за платежоспособност. AFR следва да включва оценка на уместността на приближенията, използвани при изчислението на Техническите резерви за подобни договори. 3.2.6.4. AFR трябва да включва оценка на уместността на методите и моделите, използвани при изчислението на опциите и гаранциите, включени в застрахователни или презастрахователни договори. 3.2.6.5. AFR следва да оповести, ако AF прецени че е така, че информационните системи, използвани при изчислението на Техническите резерви, не подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистически процедури. 3.2.6.6. Където изчислението на Техническите резерви зависи от множество методи и модели, AFR следва да направи препратки към всички материални разлики между резултатите според гореспоменатите използвани методи и модели и приетите за допустими разлики. 3.2.6.7. AFR следва да оповести и обоснове всякакви материални промени в методите спрямо използваните в предходния AFR и да оцени ефекта от тази промяна върху Техническите резерви
3.2.7. Предположения
3.2.7.1. AFR трябва да включва описание доколко данните и методите, използвани при определянето на предположенията, върху които се основават изчисленията на Техническите резерви, са оценени като уместни. 3.2.7.2. AFR следва да оповести основните предположения, според които се изчисляват Техническите резерви и да обясни тяхната уместност спрямо основните рискови фактори, които е вероятно да повлияят на застрахователните или презастрахователните задължения на предприятието. 3.2.7.3. AFR следва да оповести всякакви материални промени на използваните
предположения в сравнение с предходния AFR. 3.2.7.4. AFR следва да оповести своята оценка по отношение на уместността на материалните преценки взети при определянето на предположенията. Те могат да включват, но не са ограничени до, предположения или интерпретации, направени по отношение на: – договорни опции и гаранции; – поведението на притежателя на полиците; – бъдещи управленски действия; – суми, възстановими от трети лица; – сфери на евентуални бъдещи решения, упражнени от предприятието, които могат да повлияят на застрахователните и презастрахователните му задължения; – задължения, които могат да съществуват извън чисто договорните отношения.
3.2.8. Съпоставяне на най-добрите оценки и опита
3.2.8.1. AFR следва да включи преглед на начина на съпоставка между най-добрите оценки и действителния опит, както и да обърне внимание на всякакви забележки на AF по отношение на ефективността на процеса. 3.2.8.2. AFR следва да представи резултатите от прегледа на AF относно качеството на предходните най-добри оценки и съответните изведени заключения с оглед на уместността на използваните при изчисляването на Техническите резерви данни, методи и допускания. При огледа на качеството на предходни оценки, AFR следва да разясни области, при които действителният опит се е отклонил материално от допусканията, и следва да представи коментар по въпроса. Разграничение между отклонения, определени като резултат от различия в опита, и отклонения, разглеждани като уместни спрямо приложимостта на използваните данни, методи и допускания, може да подпомогнат тяхното разбиране. AFR следва да оповести всякакви материални оценки при подобно разграничение.
3.2.9. Анализ за чувствителност
3.2.9.1. AFR трябва да докладва резултатите от извършен анализ на чувствителността на Техническите резерви спрямо всеки от основните рискове, асоциирани със задълженията, покрити от Техническите резерви.
3.3. Мнение по отношение на подписваческата политика
3.3.1. Мнение, по отношение на цялостната подписваческа политика на предприятието
3.3.1.1. AFR трябва да изразява становище спрямо цялостната подписваческа политика
на предприятието. 3.3.1.2. AFR следва да разясни по какъв начин AF е достигнала становището си спрямо
цялостната подписваческа политика на предприятието. 3.3.1.3. AFR следва да изясни всички опасения, които AF може да има спрямо
уместността на цялостната подписваческа политика. 3.3.1.4. AFR следва да представи препоръки за справяне с недостатъците, установени от AF спрямо цялостната подписваческа политика, като се вземат под внимание материалността и пропорционалността.
3.3.2. Области на преценка
3.3.2.1. Оценка на уместността на цялостната подписваческа политика следва да
включва най-малко сферите, описани в 3.3.3 до 3.3.7.
3.3.3. Достатъчност на премиите
3.3.3.1. AFR трябва да заключи дали се очаква премиите да бъдат достатъчни в светлината на действие на цялостната подписваческа политика. Оценката трябва да взема под внимание влиянието на всички рискове (включително подписваческите рискове), на които е изложен бизнесът и ефекта спрямо достатъчността на премиите за опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователни договори.
3.3.4. Промени в околната среда
3.3.4.1. AFR следва да опише външните фактори на околната среда, които имат потенциала да повлияят на рентабилността на новия бизнес, включително подновяванията на договори. Тези фактори включват инфлация, правен риск и промени в пазара, според които предприятието функционира и които могат да повлияят на обема или структурата на бизнеса.
3.3.5. Корекции на премиите
3.3.5.1. За продукти, при които премиите могат да бъдат коригирани в зависимост от опита, AFR трябва да коментира ефекта на системите за корекция на премии, които притежателите на полици плащат, в зависимост от историята на техните искове (системи бонус-малус) или подобни системи, имплементирани в специфични хомогенни рискови групи.
3.3.6. Антиселекция
3.3.6.1. AFR трябва да включва заключенията на AF по отношение на риска от антиселекция в портфейла от договори на предприятието, ако тези рискове може да имат неблагоприятно въздействие върху техническите резерви или достатъчността на премиите. AFR следва да представи препоръките на AF за подобрение на подписваческата политика, които може да редуцират рисковете.
3.3.7. Взаимовръзки
3.3.7.1. AFR следва да представя степента, до която цялостната подписваческа политика на предприятието може да не съответства с други приложими политики на това предприятие. 3.3.7.2. Горното следва най-малко да включва оценка на съответствието между рисковия апетит на предприятието, презастрахователните споразумения и техническите резерви.
3.4. Мнение относно Презастрахователните споразумения
3.4.1. Мнение относно адекватността на Презастрахователните споразумения
3.4.1.1. AFR трябва да изразява мнение относно адекватността на
Презастрахователните споразумения. 3.4.1.2. AFR следва да разяснява всякакви колебания, които AF може да има, по
отношение адекватността на Презастрахователните споразумения. 3.4.1.3. Ако AF открие недостатъци, AFR следва да представи препоръки за подобрение на Презастрахователните споразумения, включително действия, които може да се възприемат като: – елиминиращи несъответствията в презастрахователното покритие; – намаляващи риска от неизпълнение от страна на контрагентите по презастраховане; – разширяващи покритието над материалните рискове. 3.4.1.4. AFR следва да разясни как AF е достигнала до своето становище.
3.4.2. Взаимодействия
3.4.2.1. AFR следва да очертае степента, до която счита, че Презастрахователните
споразумения на предприятието не съответстват на неговите: – рисков апетит; – подписваческа политика; – Технически резерви; и направи препоръки как несъответствията да бъдат преодолени. 3.4.2.2. Коментарите спрямо взаимодействията следва да включват също оценката на
AF за кредитното състояние на презастрахователните контрагенти.
3.4.3. Ефективност на Презастрахователните споразумения
3.4.3.1. AFR следва да включи оценки как презастрахователните споразумения, включително всякакви SPV, могат да се проявят в различни стрес сценарии или да направи препратки къде това е посочено в анализа по СОРП (ORSA). Сценариите могат да включват: – катастрофични събития; – агрегация на рискове; – фалити на презастрахователи;
– изчерпване на презастраховането. 3.4.3.2. Оценките следва да включват индикации за:
– сумите, възстановими от презастрахователни договори и SPV; – влиянието върху собствените средства на предприятието. 3.4.3.3. Оценките следва да вземат под внимание, ако е уместно, влиянието на възстановяването или подновяването на презастрахователното покритие и потенциалната липса на презастрахователно покритие. 3.4.3.4. AFR може да включи оценка на ефективността на Презастрахователните споразумения при намаляване на волатилността на собствените средства на предприятието.
3.5. Подпомагане на Управлението на риска
3.5.1. AFR следва да опише сферите, в които AF е имал материален принос към прилагането на системата за управление на риска в действие и към извършената работа. В частност това следва да покрива приноса на AF спрямо моделирането на риска в основата на изчисляването на капиталовите изисквания. Други примери може да включват ролята на AF и приносите й по отношение на вътрешния модел, разпознаването на материалните отклонения в рисковия профил на предприятието спрямо допусканията, стоящи в основата на стандартната формула и приносът на AF спрямо СОРП (ORSA) процеса, включително нейните възгледи по отношение на предприетите стрес и тестови сценарии.
3.5.2. AFR може да обобщи основните резултати от гореспоменатите действия, като в подобни случаи следва да предостави уместни препратки към доклада на функцията по управление на риска.
Този стандарт е приет от Общото събрание на Българско актюерско дружество на 14 юни 2018 г.
You can find European Standard of Actuarial Practice 2 (ESAP2) in English here.