Актюерите са отдавна разпознати със своите опит и умения в управлението на финансово стабилните животозастрахователни компании. От десетилетия правителствата по света гласуват доверие на актюерите, като им дават правен статут за сертифициране възможността на животозастрахователните компании да посрещат без проблеми задълженията си към застрахованите.

За целите на своята работа актюерите трябва да изчисляват вероятностите за настъпване на събития като смърт, заболяване, нетрудоспособност. Последните са необходими за изграждането на таблици за смъртност и нетрудоспособност, които са базата за изчисляване на застрахователните премии и резерви по животозастраховане. Актюерите извършват постоянни изчисления и анализ на резервите на компанията и на границата за платежоспособност.

Общото застраховане е бързо развиваща се област, в която актюерите правят заключения, анализирайки потенциалните последствия от случайни събития.

Пожарите, наводненията, ураганите и земетресенията имат сериозни финансови последствия за хората и за застрахователната индустрия. Докато застрахователите остават да носят отговорности за един много продължителен период за събития, настъпили в следствие от азбестово натравяне, тютюнопушене и замърсяване на околната сред, бизнес общността често търси застраховки на най-последните иновации като нови строителни методи или животоспасяващи лекарства.

Все повече застрахователите от всички видове общо застраховане използват актюерските умения за управление на рисковете, типични за техния бизнес. Като начало, актюерите в тази сфера прилагат статистически техники за определяне на резервите и цената на рисковете. Освен това, често се занимават и с динамичното управление в условия на хаотична несигурност. Застрахователите са все по-заинтересовани да разберат променливостта на своите доходи и нивата на доверие, които съответстват на платежоспособен счетоводен баланс. Най-новата техника предложена от актюерите е динамичен финансов анализ, при който финансовата позиция на застрахователя се проектира в бъдещето, при дадени предположения за специфичните рискове и общата несигурност, за да могат да бъдат взети съответните управленски решения. Тази техника се използва при избора на активи, при моделиране на презастрахователни покрития, при оценяване на премиите и др.

Бързото развитие на изчислителната техника позволява на актюерите да развиват сложни модели на катастрофи, като например урагани и земетресения в САЩ и Япония, където в последните години този тип бедствия причинияват значителни щети. При вземане на решения за поемане на рискове, застрахователите използват модели, така че тези рискове да не ги изложат твърде много на еднократни катастрофи. Регулаторните и рейтинговите агенции също разчитат все повече на актюерските подходи.

Голяма част от актюерите се занимават с определяне цените на застраховките, както имуществени, така и лични. На Лондонския пазар например, застрахователната премия на една къща се свързва с фактори като броя на спалните помощения, географския район, пощенския код и местоположението. Застрахователните пазари са по-конкурентни от всякога и застрахователите гледат на актюерите като на конкурентно предимство.

Резервите за щети също са сред основните задължения на актюерите. Пресмятането на резервите изисква проектиране на настъпването на вероятностните събития (щети), което се прави при определени предположения, базирани на опита и познанията за пазара.

Застрахователният пазар е много активен, особено в Лондон, с множество сливания и поглъщания на компании. Всичко това поражда актюерски разработки по проблеми, свързани с оценяване на бизнеса, оценка на резервите при предварителното проучване на компаниите (дю дилиджънс), договаряне на разменни условия и разрешаване на спорни проблеми.

Много актюери работят и за презастрахователни компании. Значително развитие бележи сближаването между капиталовите пазари и презастрахователните компании, където актюерите имат за цел превръщането на застрахователни и презастрахователни рискове в ценни книжа и търгуеми фючърси. С изключително бързо нарастващите рискови фактори, изглежда ползата от актюерите ще нараства в бъдещето.

Роля на актюера в пенсионната система

Пенсионните актюери създават и управляват системи за пенсионно спестяване, които са пригодими към променящите се икономически условия и тенденции

В страните от Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и др. заделянето на средства от работещите по време на трудоспособния им период е ключова концепция в осигуряването на пенсии. Пенсионните права представляват най-големия финансов актив за много хора. Пенсионната система е основен елемент на икономиката. Във Великобритания над £800 млрд. са инвестирани в професионални и лични пенсии. Актюерите имат опит в оценяването на дългосрочните резултати от предварителното финансиране за пенсии и ефектите от избора на различните пенсионни форми. Актюерите подпомагат правителствата, работодателите и отделните хора в усилията им за осигуряването на бъдещите поколения с адекватни и сигурни пенсии.

Пенсионният актюер има следните основни роли – да проектира пенсионни схеми, да защитава данъчните приходи, да предоговаря пенсиите, да защитава осигурените лица и да спомага за безпроблемното опериране на схемите.

Проектиране на пенсионни схеми
Професионалните пенсионни схеми са силен инструмент на пазара на труда – при назначаването и задържането на квалифицирани работници и служители. Пенсионните актюери дават съвети за проектиране на схема, която отговаря на специфичните потребности на работодателя. Създаването на подходящата схема, вземайки предвид пенсионните разходи и моделирането на бъдещата работна сила изисква технически и комуникативни умения.

Защитаване на данъчните приходи
Облагането с данъци на пенсионните фондове се основава на принципа на необлагаемо натрупване на вноските в пенсионните фондове до започване на изплащане на пенсиите, след което пенсионните плащания от фондовете се облагат с данък. Пенсионните актюери наблюдават до каква степен се спазват данъчните облекчения като предоставят редовни оценки на активите и пасивите на фондовете на данъчната служба. Те предоставят сертификат, потвърждаващ, че не са направени свръх пенсионни изплащания и съответно пенсионния фонд спазва данъчните закони. Тази практика е типична за актюерите във Великобритания.

Предоговаряне на пенсиите
На пенсионните схеми са предоставени данъчни привилегии, ако изплащат някаква част от държавната пенсия, като за целта могат да заменят държавната пенсионна схема – предоговаряйки я. Правителството разчита на пенсионните актюери да потвърдят, че алтернативните пенсии са адекватни и сигурни. Тази практика отново е най-вече разпространена във Великобритания.

Защита на интересите на осигурените лица
Пенсионното законодателство определя ролята на актюера в фондовите пенсионни схеми. Особено характерно за законодателството на някои страни, са назначените актюери на пенсионната схема (appointed schemes actuaries), които периодично оценяват нивото на задълженията и на активите на пенсиония фонд и докладват на доверителите на пенсионните схеми за тяхната адекватност и доколко те отговарят на законово установения минимум. Актюерите консултират доверителите и работодателите за необходимите нива на вноски, които работодателите и осигурените лица трябва да поддържат в бъдеще, за да може фондът да отговаря на законовите изисквания. Назначените актюери на пенсионната схема също така докладват на пенсионния надзор за всякакви нарушения на закона, които са забелязали по време на работата си.

Безпроблемно опериране на фондовете
Пенсионните актюери играят важна роля и в гладкото и безпроблемно опериране на пенсионните фонодове. Те редовно предоставят професионални съвети на осигурените лица и на техните доверители, както и на работодателите, относно широкия спектър от проблеми като инвестиции и анюитети. Те защитават интересите на осигурените лица, когато пенсионните схеми биват сливани или поглъщани и помагат при трансферирането на пенсионните права на членовете на схемата, в случай, че работниците променят работното си място.

Нарастващата необходимост от по-добрата отчетност в частния и държавния сектор на здравеопазването поставя актюера в уникална позиция като професионален съветник в процесите на вземане на решения

Актюерската професия е свързана с развитието на потребностите за анализ на житейските евентуалности в човешкия живот, традиционно в областите на животозастраховането и пенсионното осигуряване. Сега актюерите увеличават влиянието си в много аспекти на здравеопазването. В частния сектор актюерите работят с другите здравни професионалисти, за по-доброто моделиране на всякакъв вид решения относно частни медицински застраховки, защита на доходите, защита в случай на критични болести, както и в областта на дългосрочното здравно застраховане. В много страни, в държавния сектор актюерите от години участват във финансовото планиране на системата на държавното здравеопазване. Ролята на актюерите ще се увеличава с потребностите на правителствата да преструктурират държавните социални системи.

Качествените данни са от изключително значение във всички аспекти на актюерската работа. В особена степен това важи за областта на здравеопазването, където се извършват сложни анализи и често пъти данните са далеч от идеални. Затова актюерите и в частния, и държавния сектори работят по изчистването и систематизирането на информацията и извличат реален и качествен анализ от наличната такава. Актюерският подход към данните и анализа им е често по-изчерпателен от други области на изследване. Актюерското обучение създава у актюерите способността за оценка на взаимодействието между различни здравни условия и за разбиране на истинските рискови фактори, които причиняват тези условия. Алтернативните подходи се концентрират върху общите ефекти, които не винаги предоставят цялата картина.

Актюерите комбинират аналитичните си умения с медицинското знание на лекарите, медицинските сестри и останалия медицински персонал, за да подобрят качеството на здравеопазването. Тази дейност е подходяща както за частния така и за държавния сектор и във всичките аспекти на здравеопазването: 
⦁ Рехабилитация и превенция;
⦁ Контрол на болести;
⦁ Сравнителен анализ;
⦁ Медицина базирана на случаи;
⦁ Финансово моделиране (на макро и микро ниво).

Актюерите са експерти в оценките на риска и биват включени в основни проекти, като инициативата за частно финансиране на здравеопазването. С преструктурирането на здравеопазването от нарастващо значение ще бъде актюерската експертиза относно плюсовете и минусите от инвестиране в нови технологии и инфраструктура, както в частния, така и в държавния сектор.

Инвестиционните актюери управляват активи, задължения и рискове.

Инвестиционният актюер, подобно на другите инвестиционни специалисти, се стреми към максимизиране възвръщаемостат на порфолио от активи, като същевременно се съобразява с рисковете, свързани с избраната инвестиционна стратегия. Инвестиционната дейност е обикновенно част от институционален инвестиционен фонд и по-рядко е свързана с управление на индивидуален портфейл.

Инвeстиционният актюер може да се реализира в оценяването на задълженията, които институционалния инвеститор е поел за финансиране на инвестиционния фонд. Извършваните актюерски оценки на задълженията на пенсионните фондове и застрахователните компании позволяват на инвестиционния актюер да определя подходящата инвестиционна политика и да препоръчва мерки за нейното оценяване. В частност, инвестиционният актюер се занимава с управлението на връзката между стойността на задълженията и на активите в променящи се икономически условия.

Актюерите често използват математически техники в инвестиционния процес. В резултат, те изпълняват услуги като:
⦁ Управление на портфолио;
⦁ Моделиране на активите и задълженията (включително стохастично моделиране);
⦁ Измерване на постигнатото;
⦁ Инвестиционни индекси;
⦁ Избор на инвестиционни мениджъри;
⦁ Количествени инвестиционни техники;
⦁ Деривативи (производни инструменти);
⦁ Техники за контрол на риска по отношение на мениджърите на фондовете.

Подобно на актюерите специализиращи в други професионални области, инвестиционните актюери прилагат така наречената философия на Актюерския Контролен Цикъл:
⦁ Наблюдаение на цялостната икономическа и търговска среда;
⦁ Определяне на целите и оценяване на рисковете (и начини за преодоляването им);
⦁ Разработване на подходящи решения;
⦁ Наблюдение на опита.
Процесът е цикличен, тъй като по-късните етапи могат да доведат до преосмисляне и промяна на решенията и изводите от по-ранните такива.