Резюме на доклад публикуван в сборника-материали на 26- тия Международен конгрес на актюерите в Бирмингам, 1998 г. (том 2: “Исторически доклади”)

Докладът представлява обзор на историческото развитие на актюерската професия. Първоначално е разгледана историята на застраховането и влиянието му върху възникващата актюерска професия. Посочени са имената на някои от първите актюери и е проследен броя на членове на професията през годините. Изброени са областите на актюерска работа, сред които са животозастраховането, селскостопанския риск и застраховката “Пожар”, застраховките – злополука и здравно застраховане, актюерска оценка на пенсионни схеми, разработване на таблици на преживяване, изчисляване на презастрахователни премии и др. Развитието на професионалните актюери е проследено от основаването на Българското Актюерско Дружество през 1924г., като второ по значимост събитие в историята на дружеството е възстановяването му през 1993 година със същото име – Българско Актюерско Дружество. Докладът разглежда и развитието на актюерското обучение в България и ролята на актюерското знание, придобито от чужбина. Отбелязана е важността на образователни центрове, сред които училищата по търговия и финанси в Русе и Свищов, в ранните периоди; Софийският университет “Св. Климент Охридски” и икономическите университети в Свищов и София в по-късните етапи. Разработката разглежда и значението на организирания от БАД и Института и Факултета на Актюерите на Великобритания, курс за следдипломна квалафикация по актюерски науки.

В доклада се описва регулацията на актюерската професия в националното застрахователно и социално осигурителното законодателство. Специално внимание е отделено на актюерите, работещи в държавния надзор на застрахователния бизнес и системата за социално осигуряване. Разгледан е приносът направен от българските актюери за развитието на актюерската наука. Проследени са влиянията на някои от Европейските актюерски школи, например немската, френската и английската школи. Представен е и изчерпателен обзор на актюерските публикации в България. Отбелязана е ролята на ранните статии и книги на Иван Гюзелев, датиращи от 1906 г. и 1911 г. и по-късно книгите на Димитър Колев от 1925 г. и тези на проф. Иван Кацаров от 1938 г. и 1954 г., заедно с по-съвременни публикации. Накрая е приложен списък с библиография, включваща 37 заглавия на разработки, книги, документи и други писмени материали.